Veliko Tarnovo

Велико Търново, често наричан „Градът на царете“, е исторически град в централна Северна България, драматично разположен на меандър на река Янтра. Старият му град се простира на три видни хълма — Царевец, Трапезица и Света гора — всеки от които се издига сред завоите на реката. Тази древна столица на Второто българско царство (1185-1393 г.) предлага живописен фон от терасовидни къщи с червени покриви и криволичещи улици, предизвикващи усещане за бившата му слава.

Освен впечатляващите си средновековни крепости, Велико Търново е оживен университетски град с население около 70 000 жители. Той служи като важен административен, икономически, образователен и културен център за Северна България. Дълбокото минало на града е преплетено с оживено настояще, предлагайки комбинация от исторически обекти, занаятчийски работилници и развиваща се културна сцена с различни фестивали и събития през годината.

От древни селища до имперска столица

Историята на Велико Търново се простира повече от пет хилядолетия, като най-ранните следи от човешко присъствие датират от 3-то хилядолетие пр.н.е. на хълма Трапезица. Римляните основават провинция Мизия през 1 век сл.н.е., признавайки стратегическото значение на региона за транспорта. До ранните византийски времена градът се превръща в укрепено селище със значително земеделско и културно значение.

Истинският възход на Велико Търново започва през 1185 г., когато братята Асен и Петър водят въстание, което слага край на византийското владичество и обявява града за столица на възстановеното Второ българско царство. Повече от два века, до 1393 г., Търновград е най-силната българска крепост и най-проспериращият град, служещ като основен политически, икономически, културен и религиозен център на империята. Влиянието му в Югоизточна Европа е толкова дълбоко, че през 14 век, с отслабването на Византийската империя, Търново дори претендира да бъде „Третият Рим“.

Градът е космополитен център с арменски, еврейски и католически квартали наред с преобладаващото българско население, насърчавайки богат обмен на търговци и пратеници. През този период процъфтява Търновската художествена школа в областта на архитектурата, живописта и литературата. Златният век обаче приключва през 1393 г., когато османските сили обсаждат и в крайна сметка завладяват крепостта Царевец, което води до падането на българската държава.

По време на петте века османско владичество Велико Търново остава устойчив център на българския дух, традиции и култура, играейки решаваща роля в Българското национално възраждане. Изкуствата и занаятите процъфтяват, търговията се развива и силно чувство за национално самосъзнание нараства, подхранвайки желанието за независимост. Градът е освободен от руски войски на 7 юли 1877 г. През 1879 г. първото Народно събрание се провежда във Велико Търново, за да ратифицира първата българска конституция, Търновската конституция, която полага основите на новата българска държава. В признание на историческото си значение, градът, първоначално известен като Търново, е официално преименуван на Велико Търново през 1965 г.

Неоспоримата забележителност на Велико Търново е крепостта Царевец, средновековна крепост, която служи като основна крепост и царски дворец на Второто българско царство. Разгледайте обширните ѝ територии, разходете се по крепостните стени и открийте руините на царския дворец, множество църкви и жилищни сгради. На най-високата ѝ точка посетете Патриаршеската катедрала „Свето Възнесение Господне“, забележителна със своите отличителни стенописи от 80-те години на 20 век, изобразяващи българската история.

Слезте в Стария град, за да се разходите по очарователните му, криволичещи улички. Улица Гурко е особено живописна, с редица традиционни възрожденски къщи от 19 век, които сякаш се надвесват над река Янтра. Пазарът „Самоводска чаршия“, историческият квартал на занаятчиите, предлага поглед към традиционните български занаяти, като майстори демонстрират грънчарство, дърворезба и тъкачество.

От другата страна на река Янтра, Паметникът на династия Асеневци е впечатляваща скулптура в бруталистичен стил, посветена на основателите на Второто българско царство. Той предлага още една отлична гледна точка за панорамни градски изгледи. За допълнителни исторически прозрения посетете крепостта Трапезица, втората по важност крепост по време на Второто българско царство, с нейния археологически музей и реставрирани крепостни стени.

Велико Търново е целогодишна дестинация, като всеки сезон предлага различен чар. За топло и слънчево време най-доброто време за посещение е от май до септември, като юли е най-горещият месец. През тези месеци температурите са приятни за разглеждане на забележителности на открито. Есента, особено ноември, също може да бъде красиво време за посещение, с комфортни температури и ярки есенни листа, и по-малко тълпи. Зимите са студени и снежни, като януари е най-студеният месец.

Велико Търново е лесно проходим пеша, особено Старият град и основните забележителности като крепостта Царевец, въпреки че бъдете готови за стръмни, калдъръмени улици. Предлагат се градски автобуси за по-дълги разстояния, като билетите струват по-малко от 1 евро. Такситата също са опция, започвайки от около 1-2 евро, с допълнително таксуване на километър. Коли под наем са достъпни, но навигацията в града с кола може да бъде усложнена поради чести промени в организацията на движението.

Придвижването до Велико Търново от София е лесно с автобус, като пътуването отнема приблизително 3 часа. Автобусите тръгват редовно от Централна автогара София. Пътуването с влак е по-бавно, но предлага живописни гледки, като пътуванията от София отнемат 4,5 до 6 часа. Най-близкото летище е Горна Оряховица, на около 10 км. Помислете за безплатна пешеходна обиколка при пристигането си, за да се запознаете с града и неговата история.